ЗАДЪХАНОСТ ОТ МИСЛИ И ЧУВСТВА
На 09 ноември 2009 г. издателство „Буквите Пъблишинг”
публикува електронната стихосбирка на Габриела Цанева „Светлата пътека към
звездите”.
След „Догонвам бягащия ден” (1998 г.) и „Заскрежени
птици” (2008 г.) това е третата поетична книга на авторката.
Ето какво казва Петко Огойски в предговора, озаглавен
ЗАДЪХАНОСТ ОТ МИСЛИ И ЧУВСТВА:
„Констатацията, че времето в което живеем е един
нескончаем порой от бързина и трясък, груб прагматизъм и комерсиализъм, сред
който човек просто е загубил усещането си за своето личностно присъствие в
света, стана вече една банализирана истина.
Повлечен от този порой, човек все по-малко часове, дори
мигове, успява да отдели за духовните си потребности. Все по-малко пее и
танцува, слуша или създава музика, пише или чете поезия...
Първенстващите нужди на тялото, физическото оцеляване
сред развълнуваното море от материални проблеми го подтиска денонощно.
Но – един малък на глед случай до голяма степен ми върна
вярата, че и изконно закодираните в човешката
натура жажди и потребности не могат да бъдат изтръгнати от душевността му.
Преди седмица беше, край мен прогърмя с многотонната си
машинария трамвая и там, направо между релсите, след вихъра на прелетялата
стихия, изправи главичка едно израснало между паветата едва две педи високо,
синьо цветенце... Учудих се и тогава как неотстъпно е устояло това крехко
стъбълце и героично e потвърдило закодираният в
попадналата там семка и вид, и размер и цвят...
Сигурно след време щях да забравя този случай, ако асоциацията
с настоящата стихосбирка не ми го беше напомнила днес.
* * *
Чета, препрочитам и размислям над най-новата
книга-стихосбирка на поетесата, писателката Габриела Цанева. Ето, че и нейният
живот протича сред гърмящия столичен град, че прозаичната й професия на адвокат
и обществен деятел съвсем не са изсушили в душевността й това, за което личи,
че е родена...
Думата ми е, че очевидно не лесният й делник не само не я
е приковал върху бюрото и папките с хорските дела, а може би обратното е
по-вярно. Защото е написала и издала няколко хубави книги, а настоящата й
стихосбирка е плод на намерението й да събере разпиляното по вестници,
списания, форуми и сборници поетично творчество, за да го представи пред
читателите в един по-цялостен вид.
Но това тя прави повече за пред себе си, защото е млада и
е твърде рано да бъде една равносметка пред четящите. Това е поезия
свръхсъвременна, поезия на задъханото и развихрено ежедневие. Тук всичко е само
щрих, крачка, въздишка или усмивка, като лъкатушещата линия върху лист от
електрокардиограма.
Да си призная, аз не пиша така. И това е съвсем осезателен
знак за разликата между поколенията. Поезията на Габриела Цанева е адресирана
към съвременния, мислещия също така динамично читател, за който подробната
описателност на мисли, чувства и събития е като да смени своето БеЕмВе със
скърцащия по релсите трамвай...
Имам обаче и предположението, че за по-възрастните хора,
сторонници или поклонници на поезия, тези стихове могат да изглеждат и само
като отделни сантиментални изблици, като наредени в етажен строй думи... Но –
това ще е погледът на примитива, който е днес на изчезване.
С риск да повторя една банална констатация ще кажа, че
като ярка червена, стомането твърда и същевременно каучуково гъвкава нишка тук
се гъне, вие, извива и пак тържествува мисълта...
Мисълта на една ерудирана авторка, която в своите шеметни
и в някои случаи трудно разбираеми амплитуди обсебва ту тъмните дълбини на
живота, ту с електронен порив се забива в космичната вис на далнините. Тук го
няма често срещаното потъване в социалните проблеми, което да се харесва на
бунтуващи и митингуващи.
Но – това не значи, че не съществуват, че Габриела Цанева
ги е загърбила, че е безразлична към тях. (Вижте стихотворенията „Циклоп”,
„Старицата”, поемата „Сами”, „Палач”, „Избор” и редица други.) Това са важни,
жизнени, социални проблеми, но изказани с оригиналният, специфичен стил на
поетесата. Без да позира героично, както се изкушаваха по-голямата част от
поетите в миналото и все по-малка част от съвременните.
От всичко изказано до тук, съвсем искрено се надявам, че
всеки до когото стигне бройка от стихосбирката на Габриела Цанева „Светлата
пътека към звездите” ще се убеди, че тя е един трезвен сеизмограф на чувства и
мисли, удовлетворяващи младите ни съвременници.
Ето защо, аз горещо я препоръчвам на всички читатели!”
ЖИВОТЪТ СЕ СЛУЧВА
Животът се случва –
Минава - послушен.
Понякога с пух ме покрива
Понякога жили с коприва;
Дали съм жива?
Забравих да питам...
Политам.
С крила
откривам
света.
Светя...
Днес падам.
Утре може пак да летя...
Днес бягам...
Утре може пак да кървя...
Днес вървя
към същността
на битието.
Днес отивам
в полето,
където младите
жита
се хранят от топлата
утроба
на семената си
и на дъжда...